Законопроект за българския език — пълен анализ

Кратък извод

Законопроектът създава обща рамка за употребата и насърчаването на българския книжовен език в публичните институции, обществените надписи, медиите и цифровата среда. Той предвижда държавен стандарт за българската форма на кирилицата, национални програми и Консултативен съвет към Министерския съвет. На 4 ноември 2026 г. проектът е приет само на първо гласуване със 153 гласа „за“. Това не е окончателно приемане и текстът може да бъде променян преди и по време на второто гласуване.

Официални факти

• Сигнатура: 52-654-01-50; API ID: 167023.
• Внесен е на 28 май 2026 г. от Костадин Костадинов и още девет народни представители.
• Водеща е Комисията по образованието и науката. Проектът е разпределен и на други комисии, включително по културата и медиите, правата на човека, регионалната политика, българите извън страната, дигиталната трансформация и външната политика.
• В официалния профил са регистрирани становища от БАН, Министерството на образованието и науката, Съвета за електронни медии, Министерството на културата и обществени организации.
• На 4 ноември 2026 г. Народното събрание го приема на първо четене единодушно сред участвалите в гласуването — 153 гласа „за“.

Проблемът според вносителите

Това е позиция на вносителите, а не независимо установен факт: в мотивите се твърди, че над сто закона съдържат отделни правила за употребата на българския език, но липсват единна рамка, координация и ясен механизъм за отговорност. Като последици са посочени правна несигурност и противоречива практика.

Конституционната отправна точка е безспорна: чл. 3 определя българския като официален език, а чл. 36, ал. 3 допуска законът да посочва случаите, в които се използва само официалният език. От това обаче не следва автоматично, че всяка предложена мярка е необходима или достатъчно прецизна — това трябва да се преценява разпоредба по разпоредба.

Предложеното решение

По текста на законопроекта се предвиждат:

1. Обща езикова рамка. Държавните и общинските органи и публичноправните организации използват български книжовен език при изпълнение на функциите си. Българският е задължителен в правосъдието, администрацията, образователните и здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната.
2. Надписи в публичното пространство. Съобщенията, означенията и надписите в публичното пространство трябва да са на български книжовен език. Допуска се транслитерация, а чужд език — в предвидените от специален закон случаи и при търговска или туристическа дейност.
3. Насърчителни мерки. Държавата подпомага образованието, науката, културата, медиите, българистиката и българските общности зад граница.
4. Цифрова среда и кирилица. Въвежда се държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Администрацията трябва да използва съобразени с него шрифтове; предвиждат се програма за разработване и свободно разпространение на шрифтове, цифровизация и работа по международни стандарти.
5. Технически изисквания. При спазване на правото на ЕС могат да се определят национални изисквания към електронни и мобилни устройства за поддържане и визуализиране на българската форма на кирилицата.
6. Употреба на чужди езици. Тя остава допустима при международни отношения и договори, за защитени наименования и знаци, в предвидените от специален закон случаи, като втори език при определени съобщения и при рекламни, образователни, научни, културни и развлекателни прояви.
7. Консултативен съвет. Към Министерския съвет се създава съвет от представители на Института за български език при БАН, висшите училища, учители и Съвета за нематериално културно наследство. Той обобщава годишни доклади, предлага препоръки и дава становища, но няма контролни функции и не налага санкции.
8. Контрол и санкции. Нарушенията са обявени за административни нарушения, когато не подлежат на по-тежка отговорност. Контролът и санкциите се възлагат на органите по специалните закони, а Министерският съвет трябва да приеме подзаконов акт.

Мотиви и оценка на въздействието — твърдения на вносителите

Вносителите заявяват, че проектът:

• няма да засяга личната и неофициалната употреба на езика;
• няма да ограничава ползването на други езици в частната сфера;
• е съобразен с практики в други държави от ЕС и с правото на Съюза;
• няма да създава нова администрация или съществена административна тежест;
• ще има минимално финансово отражение, поемано в рамките на съществуващия бюджет.

Приложената предварителна оценка е кратка и не съдържа количествена сметка за шрифтове, стандартизация, техническа поддръжка, превод, отчетност, контрол или възнаграждения на съвета. Затова тези твърдения следва да се приемат като заявени очаквания, които имат нужда от допълнителна проверка.

Парламентарна история

• 28 май 2026 г. — внасяне на законопроекта. Внасянето не е обсъждане и не означава подкрепа от Народното събрание.
• 8 юни 2026 г. — разпределение по комисии с разпореждане на председателя.
• 25 юни – 29 юли 2026 г. — в официалния профил са публикувани осем становища от институции и организации. Регистрирането на становище не означава, че комисията го е възприела.
• 4 ноември 2026 г. — обсъждане и приемане в пленарна зала на първо гласуване, със 153 гласа „за“.
• Към датата на този анализ в официалния API няма отбелязано второ гласуване или окончателно приемане.

Аналитична оценка

Следващите точки са аналитични оценки, а не официални констатации.

1. Полезна обща рамка, но неясна връзка със специалните закони

Събирането на основните принципи в един закон може да направи държавната политика по-видима и последователна. Проектът обаче едновременно заявява общо действие и оставя изключенията, контрола и санкциите на специалните закони. Без изрични правила за колизия между нормите може да остане неясно коя разпоредба има предимство в конкретен сектор.

2. Твърде обща административнонаказателна рамка

Текстът не определя конкретни състави на нарушенията, размери на санкциите и единен компетентен орган. Общото препращане към Закона за административните нарушения и наказания и към „компетентността по специалните закони“ може да не е достатъчно за предвидимо и еднакво прилагане. Това е ключов въпрос за прецизиране преди второ гласуване.

3. Неясен обхват на „публичното пространство“

Правилото за надписите е формулирано широко и може да обхване както държавни съобщения, така и частни търговски обекти, превозни средства и униформи. Изключението за търговска и туристическа дейност намалява риска, но не изяснява дали българският текст трябва да е водещ, равностоен или просто наличен и кой носи отговорност при смесени надписи.

4. Държавният стандарт за кирилицата има практическа стойност, но изисква техническа конкретика

Единен стандарт може да подобри визуалната последователност, достъпността и цифровото представяне на българската кирилица. Не са описани обаче органът и процедурата за приемане и актуализиране на стандарта, преходът за съществуващи информационни системи, правилата за обществени поръчки, съвместимостта с достъпността и разходите за миграция.

Изискванията към устройства и услуги на единния европейски пазар трябва да бъдат проверени и за евентуални процедури по нотификация и пропорционалност. Самата фраза „при спазване на правото на ЕС“ е предпазна клауза, но не замества такава оценка.

5. Консултативният съвет е експертен, но представителството му е тясно

Съветът няма регулаторни или санкционни правомощия, което ограничава риска от паралелна администрация. Съставът му обаче е съсредоточен в езиковедски, университетски, училищни и културни среди. При положение че законът засяга цифрови услуги, медии, администрация и стопански субекти, може да се обсъди участие или системно консултиране с експерти по право на ЕС, информационни технологии, достъпност, медийно право, потребители и бизнес.

6. Предварителната оценка не доказва финансовата неутралност

Проектът предвижда национални програми, стандартизация, шрифтове, цифровизация, международна дейност, годишно отчитане, административна и техническа подкрепа и възможно възнаграждение на членовете на съвета. Това не означава непременно големи разходи, но твърдението за „минимално“ отражение се нуждае от разчет и от посочване на отговорните бюджети.

Има и вътрешно несъответствие: преходната разпоредба на проекта дава шест месеца за подзаконовия акт, докато предварителната оценка говори за три месеца. Срокът трябва да бъде уеднаквен.

7. Правата на ползващите други езици зависят от точността на изключенията

Проектът изрично допуска чужди езици в редица случаи и мотивите заявяват, че частната употреба не се засяга. Широките формулировки за публични прояви и публично пространство обаче трябва да бъдат съпоставени с конституционното право на гражданите, за които българският не е майчин, да изучават и ползват своя език, както и със свободата на изразяване. Това е въпрос за правна проверка, а не заключение, че проектът непременно нарушава тези права.

Възможни последствия

Потенциални ползи

• по-ясна видимост на държавната езикова политика;
• по-последователна употреба на книжовния език в администрацията;
• по-добра цифрова поддръжка и разпознаваемост на българската форма на кирилицата;
• редовно публично отчитане и експертни препоръки;
• подкрепа за българистиката и българските общности зад граница.

Потенциални рискове

• различно тълкуване и неравномерни санкции между секторите;
• разходи за администрация, софтуер, шрифтове, обозначения и превод, които не са предварително остойностени;
• несигурност за частни субекти заради широкото понятие „публично пространство“;
• технически или търговски ограничения, ако стандартите не са съгласувани с правото на ЕС;
• напрежение с езикови и изразни права, ако изключенията се прилагат ограничително;
• създаване на докладни и програмни задължения без измерими цели и показатели за резултат.

Въпроси за проверка преди второ гласуване

1. Кои точно нарушения ще се санкционират, от кои органи и в какъв размер?
2. Как се разрешава противоречие между този общ закон и специален секторен закон?
3. Какво точно означава „публично пространство“ и как се прилага правилото към частни търговски обекти?
4. Кой приема и актуализира държавния стандарт за българската форма на кирилицата?
5. Какъв е бюджетът за шрифтове, цифровизация, преводи, програми, съвет и контрол?
6. Извършена ли е оценка за съвместимост и, ако е приложимо, нотификация по правилата на ЕС за технически изисквания?
7. Как ще се гарантират достъпността и съвместимостта на публичните цифрови системи?
8. Защо срокът за подзаконовия акт е шест месеца в проекта, но три месеца в предварителната оценка?
9. Какви показатели ще измерват дали езиковата среда действително се подобрява?
10. Как ще бъдат отчетени становищата на БАН, МОН, СЕМ, Министерството на културата и гражданските организации в текста за второ гласуване?

Източници и граници на анализа

Анализът е изготвен по официалния профил на законопроекта, оригиналния PDF, официалното съобщение за първото гласуване и Конституцията на Република България. Не е правена самостоятелна емпирична проверка на твърдението за „над сто закона“, нито количествена бюджетна оценка. Публикуваните становища са отчетени като част от историята, но съдържанието им не е приписвано без отделна проверка на всеки документ.